Заради теб, в градините на цъфтящите цветя аз страдам от
ароматите на пролетта.
Забравил съм лицето ти, вече не помня ръцете ти;
как устните ти докосват моите?
Заради теб, аз обичам белите статуи дремещи в парковете,
белите статуи, които нямат глас, нито поглед.
Забравил съм глас ти, щастливия ти глас; забравил съм
очите ти.
Както цветето е свързано с аромата си, така аз съм се вкопчил в неясния спомен за теб. Аз живея с болка, която е като рана, ако ме докоснеш, ще ми причиниш непоправима вреда.
Твоите ласки ме обгръщат, като пълзяща лоза по меланхолични стени.
Забравил съм любовта ти, но въпреки това търся да те зърна във всеки прозорец.
Заради теб, опияняващия аромат на лятото ми причинява болка; заради теб, аз отново търся признаци, които пораждат желания: падащи звезди, падащи обекти.
