Аз принадлежа на моя мил, а той, любимият,
който между розите пасе, принадлежи на мен.
Песен на песните, 4, 3
Бели крила на гълъбица спускат се надолу
като потоци от планина: надигна се
...за полет земята и запърха със снега сред клоните
на крушите, ябълките, сливите. Вишните,
обсипани с целувките на слънчевите устни.
В дланите на синевата влажното кълбо
сред трепкащите пламъци на зеленината.
Моят мил с дъха си свеж докосва
розите на моите гърди. Надигат се и се отпускат
благо хълмове и долини под страстния му поглед.
„Колко си красив, мой мили, колко си чаровен.
Любовното ни ложе е от свежи и зелени листи.”
Аз съм сладката трева, която търси твоят ароматен
език над скалния поток; кошута жадна съм,
върху която се излива воден вир.
Какъв замайващ устрем на кръвта, каква гонитба
на пъстървите на желанието между нашите зеници.
И тръгват сенките на бременната планина към долините,
а лебедите долетели търсят място, за да кацнат:
изтича сок от срязания портокал.
Мирисът на вечерта се гушва в гълъбовото крило
на мъглата и се възнася духът над гаснещите води.
Превод: Иван Вълев
Няма коментари:
Публикуване на коментар