сряда, 21 юли 2010 г.

Токчета, токчета




Високите токчета
тракат – пишуща машинка,
която преписва любовен сонет
по градските плочници.

Високите токчета –
сладък секрет,
морзов сигнал –
походка, която изпраща вест –
без да приема SOS
на трепетен юноша
и смахнат нахал.

О, висша наслада
да чаткаш
с тънки, шестсантиметрови –
и древните мъжки желания
да се втурват след теб
в транс
в хипноза,
повярвали в своя шанс,
свободни от делнична проза.

Уличен морз – невинна власт
Коя от нас
би заменила дори за трон
тънкото токче –
походка плавна,
която притегля с магнит
и зяпнал площад,
и плочник немит,
и мъжкия глад,
и целия жаден за хубост свят.

Заради токче
под купол от клош пола –
стъпкана гордост,
хвърлени в коша дела.
Заради равно почукване
по неравния тротоар.
Заради оня всесилен мъжки хазарт.

Жалко че иде ред
когато слизаш от седем
на шест,
после на пет,
на четири,
три,
два!
Ужас! Отнети права!
Токче което не праща сигнал,
не чатка, не вика, не мами
ни студент, ни поет, ни старик оглупял.

А край теб – млади дами
на шестсантиметрови...
Боже, аз ли съм!
Но не тъжи.
Тяхното весело чаткане,
тоя шеметен трик
ще продължи.
Чу ли? – Подвикват мъжете
срамни, но сладки слова.
Момчетата спират играта на топчета,
вдигат глава...
Ах, токчета, токчета...


Лиляна Стефанова (1929)

Фиеста





И чашите бяха опразнени,
и бутилката – с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото – широко открито.
И безбройни звезди от стъкло
ни предсказваха щастие в тая
като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.
И аз бях мъртвопиян
и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола във мойте ръце.

Жак Превер
Превод Валери Петров

неделя, 11 юли 2010 г.

Когато нежна е нощта


Когато нежна е нощта
и липовият аромат опива -
отиваш в къщичката бяла.
Любимата те чака вътре.
Отпуснала снага на мекото легло,
като малка котка сластно се протяга,
после замечтано усмихва се, въздиша...
палуват дяволчета в нейната главица.
Влизаш...
Погалваш пламналите й бедра със роза.
А тя самата - нежен цвят -
порозовяла пъпка с капчици росица...
Увличаща в забава,
доволницата
сърцето ти неусетно разтуптява.
Дръзко пак ти се усмихва,
разтворила крака, присяда,
замечтано в сините очи,
душата нежно й се впива
и топлата нега на своите очи разлива...
Когато нежна е нощта
и липовият аромат опива...

Единственият мъж

* * *


Единственият мъж, с когото се обичахме взаимно,
сега лежи изпънат в последната си клиника.
Одеялото е смотано. Ръцете му - прозрачни.
Отива си животът - това ли всъщност значи?
А той се смее. Грижи се - дано не съм настинала.
И казва още - виждаш ли, все хубавееш, милата ми.
И казва - най-добрата си, най-умната - единствена.
А аз съм най-богатият, щом ти за мене мислиш.
Целува ми ръцете, косите ми целува.
И целият е светнал. Със ореол.
Сбогуване,
о, не настъпвай! Моля те! На колене! И ничком.
Баща ми си отива.
И после ставам ничия.
Татко!

Калина Ковачева

понеделник, 5 юли 2010 г.