И понеже се размислих за Бургас
И ангели със кадифени нокти...
И ангели със кадифени нокти ще ме вдигнат
над свечерения Созопол...
Над залеза със пясъчните мигли,
над залива - загадъчен и топъл.
А някъде далече, сред морето,
делфините за мене ще заплачат.
От самота - до ужас - ще засвети
на мозъка им фосфора във здрача.
Ще дойде вятър. Ще разпръсне дните.
И в сенките на старите смокини
душата ми на пръсти ще премине
под шепота уплашен на звездите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар