сряда, 7 октомври 2009 г.

Дъждът се смее с глас - Таня Пенчева

Дъждът се смее с глас като хлапак,

намислил новата си дяволия -

помита шапки, шлифери и прах,

преструвките гримирани измива;

прегръща дръзко пъстрите поли,

по устните задъхано се стича...


Хвърли чадъра - нека да вали!

Ще можеш ли в дъжда да ме обичаш?

Няма коментари:

Публикуване на коментар